Добруджанска област

alt

Пиринска област

alt

Северняшка област

alt

Шопска област

alt

Шопите представляват една от най-обособените групи на българския народ. Това е една от най-големите и най-ясно очертани, със сравнително слаби примеси от другите краища, група. Българския феодализъм в лицето на боляри и манастири е бил сравнително до по-късно в тази област на България и това е било едно от услувията за по-дълго запазване на много от старинните народни танци на българите от тези места. Именно тези традиции придават отличителните културни и битови особености на шипите. Чрез играта си шопите проявяват своята бързина и ловкост, играят леко и създават илюзия ,че не стъпват на земята. Шопските движения са много темпераментни. Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото “натрисане" (трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), което се проявява в почти всички шопски танци. Натрисането по време на игра намира отражение в раменете на танцьора, като се създава впечатление за непрекъснато трептене на тялото от кръста нагоре. Това основни движение, а и всички останали, се изпълняват изключително на цяло ходило. Друг характерен белег за стила на шопските танци е остротата, с която се изпълняват движенията. Шопите играят с голяма лекота своите танци, а движенията в тях са много разнообразни. Характерен е подчертания стремеж за откъсване от земята, изразен не само с подскоците и високите движения, а значително подсилен от предхождащите ги, или следващите ги, кратки клякания,набивания и др. Високото повдигане на крака преди набиването е проява на сила и мъжество. Самите движения и танци предизвикват силни преживявания в емоционалната душа на шопа, което намира израз в провиквания,ръмжене,подсвирквания и др. Движенията при шопските танци се разделят на две вида: основни и действени (команди). Основните движения са ситни, дребни и са съсредоточени в краката, а действителните – командните движения са едри, високи, широки и в тях взема участие тялото. Малко наведен от кръста нагоре и съвсем леко приклекнал, шопът изпълнява своя танц, така че никога неможе да се забележи умора и тежест в играта му. Контрастът, който се получава между основните и действените движения е характерен за тези танци. Шопските танци са предимно смесени, не липсват обаче и само мъжки или само женски. Наи-разпространата форма на танците е кръг, полукръг, охльов и др.Началото се нарича "връо" или "танец" , а опашката "калчак". Най-разпространени хватове в шопските танци са: хват за леса, за пояс и по-рядко се среща хват за длани с ръце долу. В шопската етнографска област има няколко района, в които въпреки общото в стила има и известни различия, както в начина на играта, така и в застъпените танци, народни носии и др. Тези райони са: Софийски, Граовски, Кюстендилски, Самоковски, Годечки, Ихтимански. В Софийския район танците са с по-спокойно и подчертано натрисане. Застъпени са размери като 2/4 и 11/16. Типичните танци, които се играят тук, са:

  • "Ситната" – 2/4 – играе се повече на място;
  • "Лиле - лиле" – 9/16 – играе се леко, вихрено и с красиво люлеене на ръцете;
  • "Тук - там" – 5/8;
  • "Ръченица" – играе се на цяло ходило с подчертано натрисане;
  • "Четворно"
  • "Йове" – 7/8+11/16;
  • "Кьорчовото"("Бистришка копаница") – 11/16.

В Граовския район е най-добре изразено и подчертано натрисането, в резултат на ситното и насечено изпълнение на движението "Шопска". За граовските хора е характерно движението "Граовка". Хората които се играят тук, са:

  • "Смесено селско" ("Граовско хоро") – 2/4;
  • "Петрунино" - 9/8;
  • "Цоне мило чедо" – 13/16 – играе се с кърпа в двете ръце;
  • "Ситно мъжко" – 2/4;
  • "Бера" – 7/16;
  • "Вискярско" – 2/4;

В стилово отношение, в Кюстендилския район танците са комбинация от граовските и софийските танци. Най-популярни са:

  • "Тройче" – 2/4 – женско с 2 части;
  • "Койче" – 7/16 – мъжко;
  • "Попадийка" – органзирана игра по саме;
  • "Армийски танц" – танцува се с войнствен характер.

В Самоковския район, танците в стилово отношение са близки до софийските, като се играят по-сдържано и спокойно. Освен застъпените 2/4 и 9/16, се играят хора и в 11/16. Характерно и особенно силно въздействащо е люлеенето на цялото хоро. Хората тук са:

  • "Самоковско" – на песента "Купила ми мама , шарени чорапи";
  • "Сечим,сечим сечинач" – 2/4+/24+7/16.

Ихтиманския район граничи с тракийската етнографска област, поради което танците са повлияни и от едната и от другата страна. Срещат се хора в 11/16, с които изобилства западна Тракия. В стилово отношение са променени така, че се играят в същински шопски стил. Най-срещаното хоро е "Ситната", "Правата", "Селската" – 2/4 – играе се смесено на 2 части – бавна и бърза. Годечкия район в много отношения има съществени различия с другите райони на Шопската област.Характерно за Годечките хора е плавноста и широтата.При изпълнение на хората се увства голяма свобода.Те са смесени и без ограничения при залавянето.Много характерни са хората:

  • "Йове" – 7/16+11/16;
  • "Дилмано, Дилберо" - 8/16 с втори и трети удължен дял.

 

Странджанска област

alt

Тракийска област

alt

Танците на тракийците са весели и жизнерадостни. Тракиецът танцува с голямо удоволствие и влага много чувство в танците си. Хората са бавни, изпълнени с достойнство и много майсторство, което идва не от бързината, а от емоционалното изпълнение. Докато тракиецът танцува с една широта на хорото и може да си позволи да клекне, то тракийката се характеризира с една по-кипра игра и даже в по-буйното хоро, не забравя определените норми на благоприличие. Това говори за една по-голяма власт и самочувствие на мъжа, както в семейството, така и в обществения живот. Формите на хората, които се играят са: кръг, полукръг и серпантина. Началото на хорото се нарича "Баш",а края "Куйрук". На баша и на койрука се залавят само най-добрите игралци. Хората се движат предимно надясно по кръга. Мъжките хора се движат също надясно и само при ефектни движения заиграват на място, след коета наново продължават движението.

Подобластите в Тракия са две: Западнотракийска област и Източнотракийска област.
Западнотракийската област се простира на запад от Пловдив от линията на р.Стряма и р.Асеница, до Ихтиманските възвишения, включвайки Пазарджишкото поле. Тук трополито не се играе, то е преминало в набиване. Характерните хора са така наречените криви хора, копаниците в 11/16. Тук са известни и хора като Бучемиш, Седи Донка и др., които са повлияни от Шопската и Пиринската област.
Източнотракийска област е най-голяма. Тя се простира на изток от реките Стряма и Асеница до Черно море. Източнотракийския танц се характеризира с ярко подчертан характер на тракиеца . Той играе бавно, дори когато забърза пак е спокоен.Танцува приклекнал с леко разтворени крака. Положението на тялото е леко приведено към земята, като че ли говори с нея, това доволство идва от увереността от плодородието на замята, затова тракиеца не се бори с земята, а я гали или тъпче със самочувствието на стопанин. В Подбалкана танца стига до по-бързо темпо и има една припряност. Характерно е , че трополито, което е в близост до Пловдив е заменено с преситване, колкото се приближава към Стара Загора, Сливен, Ямбол преминава в трополи и колкото наближава морето преминава в преситване. Характерни са така наречените "команди". Наредените в редица мъже, играят трополито и по команда на Баша спират, играят дадена комбинация и после пак заиграват трополи. Командите имат определени имена, които подсказват на танцьорите характера на комбинацията: първа батарея, втора батарея, войнишката, един път набий и др. Характерни хора тук са: Право хоро(2/4), Трите пъти(2/4), Боенек(2/4),Ръченица(7/8)

Родопска област

alt